четвъртък, 25 септември 2008 г.

Регресивна агресия

смисъл в думите си не намирам
смисъл не намирам дори и в твоите
просто защото смисъла не съществува
а всеки на нещо свое си робува,
пее и танцува, влиза в магазана - пазарува
неща непотребни - но изпълнени със смисъл
а някои ще ме хейтнат за тази си своя мисъл

с тази моя умисъл мога и да те засегна,
а мога също и мене да засегна
всички сме едно - свързани,
а дали има смисъл да сме вързани,
всеки е свободен! - ето това
вече има смисъл, но свободен в какво?
да намери истината за числата и примерно едно?

не знам дали те засегнах
не знам дали те хванах или те жегнах
съблякох или пренебрегнах
и не ме интересува, защото светът
е така устроен и ще продължи да съществува

понеделник, 22 септември 2008 г.

неделя, 14 септември 2008 г.

Vulgar Attack

петък, 12 септември 2008 г.

Съзвездие

защо? това е положението, напрежението
създалата се ситуация
е единствената причина за тази хейт грация
изсипваща се от моята уста
думи изтичащи като водата от чешма
искащи да покажат неудвлетворение
и да дадат на света моето мнение
за това творение наречено живот

във втория куплет ще ви запозная със ситуацията
нечестна за някои, за други не, това е интересното
че някои дори не ги ебе - а човека до теб изчезва
няма го - дали е същия - задаваш си въпрос
но нямаш отговор - не получаваш
мислиш че е грешка, но не ти си поредната пешка
на върховното нещо наречено живот

накрая в третия куплет си даваш сметка
че това което си написал е безсмислено
защото понякога стресът изсмуква най - доброто от теб
но трябва ли да живееш в стрес, трябва ли да се притесняваш
и да се вглеждаш в миналото - настояще? бъдеще?
и колкото и да се ще
нищо не може да се промени
а ти ще си останеш в дупката наречена живот

понеделник, 1 септември 2008 г.

Мозъчен синдром

с мозъчен синдром
на рими влизам
с мозъчен синдром на
сцената излизам
и мога да ти кажа че съм доста ядосан
и отново ще се карам
отново ще съм социален
с идеята една
малко ум да налея в тъпата ти глава
неспокопсана изтрещела - от наркотици
изтънела - ще те смачкам
от редене - това ти е ясно
с мзъчен синдром на словесен акробат
се чувствам прекрасно
разбра ли тарикат?
влизам ти не от ляво, а от дясно
и честно казано виждайки страха в очите ти
ми става ясно - БЯГАЙ, БЯГАЙ
скрий се надалече - подвийй се, замий се
от лицето на земята изтрий се
слизай от сцената, тук не ти е мястото
а още поне десет години в студиото да те хване крастата
достатъчно хейт ли изсипах
достатъчно ли се карах - попитах?
но уви отговор не получавам
не чувам - а само звук издавам
и с пълна газ с рими продължавам
създавайки изкувство за някои не разбрано
за ценители отбрано
важното е публика да има
широка или тясна аудитория
видя ли ги да се кефят изпадам в еуфория
защото знам че са на моя територия
погледа в очите - няма по - голяма награда
за мозъчния синдром не е изненада - лудницата продължава
до сутринта и чак до забрава, гърлото те заболява
главата ти крещи а ти пееш ли пееш, въпреки че ти се спи
докато момента не отмине, виждаш пошлостта - неприязън
фалшиви хип хоп парчета - сърказам
прибираш се и пак почваш да твориш
да даваш мнение и да се подлагаш на съмнение