3 лева вход или как българинът обича да ходи в БИАД

Българите са овце и тва си е. Гледаш в чинйката на другарчето и тва си е, така си е най-добре, да си осведомен. Трябва задължително да знаеш колко по-добре или съответно по-зле е съседа, приятеля или просто някой познат. Това те прави силен, а ако разбереш, че е по-зле, се превръщаш в щастливият българин. Този който се чуства добре, независимо колко зле си самият ти. Абе нали има и по-зле от теб. За съжаление и така ще си остане докато, не се случи чудо и нещо не се промени. Думата чудо е най-подходяща за случая, просто друга по-слаба по значение няма смисъл да се използва. Най-вероятно, както всички добре знаем чудо няма да се случи, и нищо няма да се промени, затова трябва да напиша нещо, объркан, ядосан и обезпокоен, но силно мотивиран. Всеки иска да те прецака, всеки иска да ти направи нещо, само и само да не си по-добре от него. Ще си кажете, докато четете, отново история за едно и съшо, тва сме го чували вече. Е да, но концепцията е друга, не избързвайте, като си направите грешни умозаколючения. Българите са овце и обичат да са специални. Не искат да дадат 3лв за вход в някое "обикновено" заведение, струва им се много, но плащат 10лв в БИАД, НАЙ или поредната селска простотия, която може да се нарече заведение. А пък ако може да се изхарчат и поне 100лв вътре, вече сичко е върха. Достигнал си предела на удоволствието, вече си специален. Но докато пръскаш пари те виждат хора, българи, и почват и те като овце да пръскат, за да не останат по-назад. Може да са ти последните пари, но не трябва да се изхарчат. И това всичко е добре дошло за заведенията. Извода от обърканата ми история, породена от българската действителност е: направете си заведение, няма да останете гладни.